3.08.2006 г., 22:05

* * *

1.1K 0 1

Песъчинка след песъчинка

Смисълът проплъзва се по моите нозе

Снежинка след снежинка

Рони се и отчаянието по моето лице

Търсейки тези следи

Изгубени като малко самотно дете.

 

Плъзва звук по скъсана струна  и макар и размит, там нейде трепти

Дори и с време не може да бъде затрит,

Но тихо гасне в тъмата уви,

Щом вижда как звездата му вече не свети, а последни думи мълви

 

Нощта пропива светлия ден с тъмнина,

В огледалото виждам как плаче луната

Това ли е моя образ сега?

В погледа празен чувам единствено:

Къде е ? Къде е искрата?

 

И чувствата в бледни облаци

Отминават през моите ръце

А земята тръпне жадна и суха

Събрана в шепите на моето сърце

Чакащо отговор:

“Къде е дъждът ? Къде?”

 

Вървейки през тази пустинна градина,

Опитвам се да усетя всяка следа,

Която вятъра в черните дюни оставя

Нейде дълбоко в моята душа

 

Тук цветето всичко си има

Отвън цъфти с пълен разкош

Но с вътрешност от скръб и отчаяние прогнила сама

Щом няма болка при забития в корените му нож

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Русанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...