Aug 3, 2006, 10:05 PM

* * * 

  Poetry
941 0 1
Песъчинка след песъчинка
Смисълът проплъзва се по моите нозе
Снежинка след снежинка
Рони се и отчаянието по моето лице
Търсейки тези следи
Изгубени като малко самотно дете.
Плъзва звук по скъсана струна и макар и размит, там нейде трепти
Дори и с време не може да бъде затрит,
Но тихо гасне в тъмата уви,
Щом вижда как звездата му вече не свети, а последни думи мълви
Нощта пропива светлия ден с тъмнина,
В огледалото виждам как плаче луната ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Русанова All rights reserved.

Random works
: ??:??