kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
26.08.2006 г., 23:04 ч.

* * * 

  Поезия
508 0 5
Капчица от мен
една мъничка сълза,
като част от морето
в себе си скрила
толкова много тъга
А морето при изгрев
така заблестява,
а от душата студена
изтръгва се стон
за другите непонятен
Вятърът го отвява
Полъх приятен,
който моятя песен припява
Тихо нашепва
за една случка вълшебна,
никому потребна
и отдавна забравена
Една приказка древна
за силата на словата
от красива уста изречени
за някоя наречени
да бъдат жалки и обречени
на красотата на измамата
на сладостта от болката
За тогава,
когато се чувстваш изгубен ,
а никой не те намира
За тогава,
когато падаш
и не се изправяш повече
Недовършена е песента ми,
а той я отвя надалече
А вълните тихо,
но упорито се борят
болката в мен да отронят

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??