* * *
Капчица от мен
една мъничка сълза,
като част от морето
в себе си скрила
толкова много тъга
А морето при изгрев
така заблестява,
а от душата студена
изтръгва се стон
за другите непонятен
Вятърът го отвява
Полъх приятен,
който моятя песен припява
Тихо нашепва
за една случка вълшебна,
никому потребна
и отдавна забравена
Една приказка древна
за силата на словата
от красива уста изречени
за някоя наречени
да бъдат жалки и обречени
на красотата на измамата
на сладостта от болката
За тогава,
когато се чувстваш изгубен ,
а никой не те намира
За тогава,
когато падаш
и не се изправяш повече
Недовършена е песента ми,
а той я отвя надалече
А вълните тихо,
но упорито се борят
болката в мен да отронят
една мъничка сълза,
като част от морето
в себе си скрила
толкова много тъга
А морето при изгрев
така заблестява,
а от душата студена
изтръгва се стон
за другите непонятен
Вятърът го отвява
Полъх приятен,
който моятя песен припява
Тихо нашепва
за една случка вълшебна,
никому потребна
и отдавна забравена
Една приказка древна
за силата на словата
от красива уста изречени
за някоя наречени
да бъдат жалки и обречени
на красотата на измамата
на сладостта от болката
За тогава,
когато се чувстваш изгубен ,
а никой не те намира
За тогава,
когато падаш
и не се изправяш повече
Недовършена е песента ми,
а той я отвя надалече
А вълните тихо,
но упорито се борят
болката в мен да отронят
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
Поздрави, Мирослава.
