26 ago 2006, 23:04

* * *

  Poesía
637 0 5
Капчица от мен
една мъничка сълза,
като част от морето
в себе си скрила
толкова много тъга
А морето при изгрев
така заблестява,
а от душата студена
изтръгва се стон
за другите непонятен
Вятърът го отвява
Полъх приятен,
който моятя песен припява
Тихо нашепва
за една случка вълшебна,
никому потребна
и отдавна забравена
Една приказка древна
за силата на словата
от красива уста изречени
за някоя наречени
да бъдат жалки и обречени
на красотата на измамата
на сладостта от болката
За тогава,
когато се чувстваш изгубен ,
а никой не те намира
За тогава,
когато падаш
и не се изправяш повече
Недовършена е песента ми,
а той я отвя надалече
А вълните тихо,
но упорито се борят
болката в мен да отронят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...