Капчица от мен една мъничка сълза, като част от морето в себе си скрила толкова много тъга А морето при изгрев така заблестява, а от душата студена изтръгва се стон за другите непонятен Вятърът го отвява Полъх приятен, който моятя песен припява Тихо нашепва за една случка вълшебна, никому потребна и отдавна забравена Една приказка древна за силата на словата от красива уста изречени за някоя наречени да бъдат жалки и обречени на красотата на измамата на сладостта от болката За тогава, когато се чувстваш изгубен , а никой не те намира За тогава, когато падаш и не се изправяш повече Недовършена е песента ми, а той я отвя надалече А вълните тихо, но упорито се борят болката в мен да отронят
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.