11.08.2006 г., 0:06

...

762 0 3

Ще можеш ли да тръгнеш, без да се обърнеш ?
Ще можеш ли да тръгнеш, без да искаш времето да върнеш ?
Ще можеш ли да тръгнеш, без болка да изпиташ ?
Ще можеш ли да тръгнеш, и името ми вече никога да не изричаш ?

Ще можеш ли някога да ме забравиш,
И спомена за мене да спреш в сърцето си да пазиш,
И ще можеш ли в всяка друга мен да срещаш,
И колко те Обичах с болка да се сещаш ?

Ще можеш ли с тази болка да живееш ?
Ще можеш ли за миналите дни отново да копнееш ?
Ще можеш ли някога да разбереш,
че Обичах те и дадох шанс да избереш?

Ще можеш ли някога да си простиш,
че нея избра ти вместо мен,
или вечно ще търсиш начин да си отмъстиш,
за грешката ти спрямо мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албертина Ватралска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....