14.08.2006 г., 10:54

* * *

689 0 0
Всяка тръпка живот има минало,
Скрило в свойта невидима сфера
Планини от минути, изминали
Дългия път от утре до вчера.

Всяка рана от болка в душата ми
С жест отмерен света прекроява
Обич-нежност и спомен от някога
Плачат в мен и от тях помъдрявам.

Всеки порив на фея-орисница
Проиграла хазартно мечтите ми
Се превръща в изстрадана истина,
Равнодушно жигосала дните ми.

Светла, тъмна - редуват се плочките
На живота ми в пъстра мозайка.
Но когато достигна до точката - знам,
Поне за миг лъч светлина ще сияе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даяна Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...