Aug 14, 2006, 10:54 AM

* * *

  Poetry
692 0 0
Всяка тръпка живот има минало,
Скрило в свойта невидима сфера
Планини от минути, изминали
Дългия път от утре до вчера.

Всяка рана от болка в душата ми
С жест отмерен света прекроява
Обич-нежност и спомен от някога
Плачат в мен и от тях помъдрявам.

Всеки порив на фея-орисница
Проиграла хазартно мечтите ми
Се превръща в изстрадана истина,
Равнодушно жигосала дните ми.

Светла, тъмна - редуват се плочките
На живота ми в пъстра мозайка.
Но когато достигна до точката - знам,
Поне за миг лъч светлина ще сияе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даяна Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...