И ето, реши и си отиваш. Дори не махаш с ръка.

Затваряш зад себе си вратата тихомълком
и излизаш за последно от дома.

Взел си шепа спомени, която стискаш с двете си

ръце.

Отиваш си, но не искаш да забравиш мен някъде

в разбитото си сърце.

Тръгваш си, но спомен не оставяш вън

от свойта мисъл и душа.

Тръгваш си, обичаш ме, но знаеш, че любовта

за двама е лъжа.

Сега стоя и гледам към вратата,

знаейки, че няма да се появиш,

но нещо в мене трепва -

знам, без мен не си щастлив!

~~~ ~~~ |~~*~~| ~~~ ~~~