* * *
677
0
1
И ето, реши и си отиваш. Дори не махаш с ръка.
Затваряш зад себе си вратата тихомълком
и излизаш за последно от дома.
Взел си шепа спомени, която стискаш с двете си
ръце.
Отиваш си, но не искаш да забравиш мен някъде
в разбитото си сърце.
Тръгваш си, но спомен не оставяш вън
от свойта мисъл и душа.
Тръгваш си, обичаш ме, но знаеш, че любовта
за двама е лъжа.
Сега стоя и гледам към вратата,
знаейки, че няма да се появиш,
но нещо в мене трепва -
знам, без мен не си щастлив!
~~~ ~~~ |~~*~~| ~~~ ~~~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
