25.09.2006 г., 11:37

* * *

924 0 3
Всичко е позволено-
на война и в любовта,
няма правила,
нито забранени са-
ударите под кръста,
нито по лицето...всеки удря,
където намери и както пожелае,
но...."Лоша рана заздравява,
а лоша дума не се забравя"
и няма прошка за това....
Всичко е жива трагедия,
за други е просто комедия...
Само наранените ги боли,
а тези които гледат отстрани-
много им е лесно да съдят и онеправдават.
Войната с думи най-боли!
От обиди,сърцето кърви!
Но как да се спаси?-
Като трудно му е да си мълчи....?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малина Ванкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....