18.11.2006 г., 21:26

* * *

712 0 3
Защо ме обичаш?
Какво съм ти дала та тъй неистово
стремиш се към мене?
Защо ме обичаш?
Или може би не ме обичаш?
Или може би съм те измислила накриво
та за туй ми е толкоз опако?
Защо ме обичаш?
Какво съм ти дала та разпитваш
за мене дори буболечките дето
пълзят си на воля в тревите?
Защо ръцете ти нежно и тромаво
се промъкват из между завивките
за да потърсят топлината на гръдта ми?
Какво съм ти дала?
Тяло, мисъл, надежда?
Защо ме обичаш?
А аз защо те обичам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...