18.11.2006 г., 21:26

* * *

709 0 3
Защо ме обичаш?
Какво съм ти дала та тъй неистово
стремиш се към мене?
Защо ме обичаш?
Или може би не ме обичаш?
Или може би съм те измислила накриво
та за туй ми е толкоз опако?
Защо ме обичаш?
Какво съм ти дала та разпитваш
за мене дори буболечките дето
пълзят си на воля в тревите?
Защо ръцете ти нежно и тромаво
се промъкват из между завивките
за да потърсят топлината на гръдта ми?
Какво съм ти дала?
Тяло, мисъл, надежда?
Защо ме обичаш?
А аз защо те обичам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...