18.11.2006 г., 21:26

* * *

711 0 3
Защо ме обичаш?
Какво съм ти дала та тъй неистово
стремиш се към мене?
Защо ме обичаш?
Или може би не ме обичаш?
Или може би съм те измислила накриво
та за туй ми е толкоз опако?
Защо ме обичаш?
Какво съм ти дала та разпитваш
за мене дори буболечките дето
пълзят си на воля в тревите?
Защо ръцете ти нежно и тромаво
се промъкват из между завивките
за да потърсят топлината на гръдта ми?
Какво съм ти дала?
Тяло, мисъл, надежда?
Защо ме обичаш?
А аз защо те обичам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...