4.02.2007 г., 23:20

***

741 1 0
Погледнах те и разбрах...
                 ти си любовта..
Не мислех,че ще е така,
 но понякога се случват чудеса...
Какво направи с мен,
              че ме нарани сега..
Защо избра това-да убиеш любовта..
Не знам какво да правя,
           но няма да те забравя..
Как се забравя любовта
        като сутрин те събужда тя..
Мисълта за свършилите дни
              убива моите мечти...
Това ли искаш ти..?
        Замисли се и ме погледни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...