Feb 4, 2007, 11:20 PM

***

  Poetry
742 1 0
Погледнах те и разбрах...
                 ти си любовта..
Не мислех,че ще е така,
 но понякога се случват чудеса...
Какво направи с мен,
              че ме нарани сега..
Защо избра това-да убиеш любовта..
Не знам какво да правя,
           но няма да те забравя..
Как се забравя любовта
        като сутрин те събужда тя..
Мисълта за свършилите дни
              убива моите мечти...
Това ли искаш ти..?
        Замисли се и ме погледни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...