...

 
 
              Ти тръгваш си?
                        Къде?
                           Постой,почакай!
              Така ми е приятно тук,
                           със теб!
              Аз гледах те спокойно,
                               мълчаливо,
              а ти глава достойно 
                                 бе навел.
              Да,вече нищо няма смисъл-
              за тебе всичко туй е
                                глупава игра.
              но бива ли от всичко да 
                               се отречем,
              да сложим пръст над всичко-
                                   ей така!
              Ти тръгваш си!
                   Добре-не ще те спра...
              В гърдите само болката
                                   напира:
              не трябваше да идваш 
                                       тук сега...
              Но нищо-свикнах на 
                                           това.
              това,че все след тебе тичам,
              че искам с теб да бъда
                                          до зори,
              това,че още те обичам,
              а ти забрави ме...
                                       уви!
              Забрави ли,забрави ли за нашите
                                                    мечти,
              забрави ли ти,колко често си
                                             повтаряхме:
              "Обичам те-обичай ме и ти!"
               Забрави ти това!Така е-
                                          не лъжи!
               Аз пак съм твоя-трябва 
                                      да го знаеш,
               аз пак обичам те-тъй,
                              както и преди.
               Сега готова съм на всичко-
               да бъда с теб!Да бъда!
                             Но боли!
               Боли жестоко,непростимо...  
               Как искам да извикам :
                                  Остани!!!
               При мене остани-ще бъдем двама,
               и печката за двама ще 
                                            гори,
               да-ще гори,без да догаря,
               защото там ще бъдем
                                       аз и ти!
               Главата ти във скута си ще
                                         сложа,
               с усмивка ще целуна твоите
                                                   очи,
               ръка на твоите гърди аз ще
                                          положа,
               и ще усетя как сърцето ти 
                                            тупти.
               О,как те искам!
               Аз гледах устните ти-
                                          те мълчаха.
               Видях очите ти-те не горяхя.
               А помниш ли как беше туй
                                              преди?!
               О,да-преди очите ти
                                        искряха-
               във погледа ти всичко аз 
                                           четях,
               а в устните ти-алени,
                                        горещи,
               аз жадни устни впивах 
                                          в тях.
               Колко далечно
                              и колко близко 
                                        е това..
               Като ли беше вчера-
                     когато болка и молба
                         в гласа ти прозвуча...
               " Не ме забравяй!"
               Каза го,нали?!
               И затова сега ужасно ме
                                            боли!
               Защото не аз,не!А ти
                                      изневери!
               Изневери на себе си,
                          на свойте чувства,
               изневери на своите молби!
               Ти казваше:
                     "Аз никога не лъжа!"
               Нима не ме излъга,мили мой?!
                                              Но не!
               Не трябва май за туй да те
                                              виня.
               аз много се надявах,
                                    а това-
               това ,разбира се- било е
                                      грешка,
               която се превърна в...
                                тъжна смешка!
               Да,смешно е,че  още те
                                             обичам
               и смешно е,че все след тебе 
                                                 тичам!
               Но ето на-не мога да се 
                                             спра!
               Не мога изведнъж да кажа:
                                                 край!
               Не мога!Чуваш ли-
                                  не мога!
               Изтраях всичко до сега,
               не се възпротивих на нищо-
               да,аз ти върнах 
                               свободата,
               защото с мен ти беше
                                      вече скучно!
               Така ли е?!Да-
                         хайде без лъжи!
               Привикнах да понасям
                                      самотата...
               Започнах да обичам...
                                      тишината...,
               но никога не бих оставила аз
                                       хладината
               да завладее моето сърце!
               То винаги ще те обича...
               И ще те помни цял живот!
               Разбираш ли-то знае,да
               то знае как се истински
                                       обича,
              но знае още що е туй
                                       урок.
              Не вярва моето сърце
                                във чудеса-
              не вярва то,че нявга
                                ще се върнеш,
              и все пак чака-чака то
                                часа,
              когато на вратата тихо
                              ще похлопаш!
              Дали не ще е късно?
              Не вярвам-за миг дори
                                не ще забравя
              лицето ти и силните ръце,
              които толкоз пъти съм държала
              във моите,
                        във двете си
                                     ръце.
              Дали на друга свойта обич
                                ти си подарил,
              дали на друга шепнеш 
                                 тез слова...
              А аз те чакам-чакам все така...
                        ти трябва да си сигурен
                                      в това...