29.11.2006 г., 21:46 ч.

* * * 

  Поезия
644 0 2

      Премъдрието
      във скованите ни устни
      отпива
      мътна жажда -
      от восъчните фигури
      на вярата
      останаха петна...
      Целувки под индиго
      дишат тежко,
      преплитат се
      узрели самоти
      и ние плуваме
      през няколко столетия
      до вчерашни
      изтекли тишини...
      Годините завършват
      силуета
      със ветровити обещания
      за сън...
      И пречката престава
      да е пречка -
      накрая винаги
      оставаме
      "отвън"!

© Мариана Папазикова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??