* * *
Премъдрието
във скованите ни устни
отпива
мътна жажда -
от восъчните фигури
на вярата
останаха петна...
Целувки под индиго
дишат тежко,
преплитат се
узрели самоти
и ние плуваме
през няколко столетия
до вчерашни
изтекли тишини...
Годините завършват
силуета
със ветровити обещания
за сън...
И пречката престава
да е пречка -
накрая винаги
оставаме
"отвън"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Папазикова Всички права запазени
