mageni (Мариана Папазикова) mageni (Мариана Папазикова)
1 50
Nov 29, 2006, 9:46 PM

* * *

  Poetry
909 0 2

      Премъдрието
      във скованите ни устни
      отпива
      мътна жажда -
      от восъчните фигури
      на вярата
      останаха петна...
      Целувки под индиго
      дишат тежко,
      преплитат се
      узрели самоти
      и ние плуваме
      през няколко столетия
      до вчерашни
      изтекли тишини...
      Годините завършват
      силуета
      със ветровити обещания
      за сън...
      И пречката престава
      да е пречка -
      накрая винаги
      оставаме
      "отвън"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0