* * *
И когато отново тук се спреш някой ден,
Ти дали ще си спомниш със усмивка за мен
И дали ще се върнеш към предишни мечти,
Или пък ще тъжиш за отминали дни.
Тези дни, във които аз се смеех на глас
И горяха мечтите, и изгарях от страст,
А пък ти бе за мен светлина във нощта,
От звезда озарена, бе и моя съдба.
Тези дни, във които и болка и песен,
И сълзи и усмивки вятър див ги отнесе,
А в душата ми буря се вълнуваше вечно,
Сънищата горяха, бъдещето - далечно
Беше за мен. Тихо сега!
Светът ми потъна в мъгла.
Ти дали ще си спомниш със усмивка за мен
И дали ще се върнеш към предишни мечти,
Или пък ще тъжиш за отминали дни.
Тези дни, във които аз се смеех на глас
И горяха мечтите, и изгарях от страст,
А пък ти бе за мен светлина във нощта,
От звезда озарена, бе и моя съдба.
Тези дни, във които и болка и песен,
И сълзи и усмивки вятър див ги отнесе,
А в душата ми буря се вълнуваше вечно,
Сънищата горяха, бъдещето - далечно
Беше за мен. Тихо сега!
Светът ми потъна в мъгла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юри Иванов Всички права запазени
