* * *
Аз знам, ще дойде време,
ще се срещнем.
Тогава не навеждай смирено глава,
погледни момичето отсреща,
тя някога беше сама.
Подари й фалшива усмивка,
тя ще стпли нейното сърце,
тогава ще нахлуят в главта спомените.
Тя ще си спомни,
спомни си и ти -
как някога бяхте щастливи,
а после и двамата ронехте сълзи.
Не, не тръгвай,
не я отминавай така,
спри, погледни я в очите -
там още блещука сълза.
ще се срещнем.
Тогава не навеждай смирено глава,
погледни момичето отсреща,
тя някога беше сама.
Подари й фалшива усмивка,
тя ще стпли нейното сърце,
тогава ще нахлуят в главта спомените.
Тя ще си спомни,
спомни си и ти -
как някога бяхте щастливи,
а после и двамата ронехте сълзи.
Не, не тръгвай,
не я отминавай така,
спри, погледни я в очите -
там още блещука сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
