Nov 18, 2006, 1:45 PM

* * *

  Poetry
704 0 3
Аз знам, ще дойде време,
ще се срещнем.
Тогава не навеждай смирено глава,
погледни момичето отсреща,
тя някога беше сама.
Подари й фалшива усмивка,
тя ще стпли нейното сърце,
тогава ще нахлуят в главта спомените.
Тя ще си спомни,
спомни си и ти -
как някога бяхте щастливи,
а после и двамата ронехте сълзи.
Не, не тръгвай,
не я отминавай така,
спри, погледни я в очите -
там още блещука сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "тогава ще нахлуят в главта спомените"?!
  • Истинските чувства и топлина преди всичко, защото фалшивите усмивки не греят, а бодат...Ведро и смело напред! Усмивки и поздрав за смисления и чувствен стих
  • Няма смисъл от фалшиви усмивки!

    Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...