* * *
Сктита между облачета бели
бледоликата луна,
стои и с мъка гледа
как разделят се две влюбени сърца.
Момиче на момче се врича-
във вечна обич се кълне,
а момчето все отрича-
не иска да я предаде...
Луната бледа сълзи рони-
звезди им праща във нощта,
а момичето се моли-
иска да си върне любовта...
С тежък жест момчето й отвръща:
-Не искам вече,разбери ме,
не искам твоята любов!
Вземи я,просто забрави ме,
обичай друг в тоз живот!
А тя стои и гледа с надежда
бледоликата луна
и наранена тъжно вика:
-Аз изгубих любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
