29.01.2007 г., 23:05 ч.

* * * 

  Поезия
553 0 6

Сктита между облачета бели
бледоликата луна,
стои и с мъка гледа
как разделят се две влюбени сърца.

Момиче на момче се врича-
във вечна обич се кълне,
а  момчето все отрича-
не иска да я предаде...

Луната бледа сълзи рони-
звезди им праща във нощта,
а момичето се моли-
иска да си върне любовта...

С тежък жест момчето й отвръща:
-Не искам вече,разбери ме,
не искам твоята любов!
Вземи я,просто забрави ме,
обичай друг в тоз живот!

А тя стои и гледа с надежда
бледоликата луна
и наранена тъжно вика:
-Аз изгубих любовта!

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??