Jan 29, 2007, 11:05 PM

* * *

  Poetry
717 0 6

Сктита между облачета бели
бледоликата луна,
стои и с мъка гледа
как разделят се две влюбени сърца.

Момиче на момче се врича-
във вечна обич се кълне,
а  момчето все отрича-
не иска да я предаде...

Луната бледа сълзи рони-
звезди им праща във нощта,
а момичето се моли-
иска да си върне любовта...

С тежък жест момчето й отвръща:
-Не искам вече,разбери ме,
не искам твоята любов!
Вземи я,просто забрави ме,
обичай друг в тоз живот!

А тя стои и гледа с надежда
бледоликата луна
и наранена тъжно вика:
-Аз изгубих любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...