Rosica (Росица Иванова)
93 354
5.12.2007 г., 8:00 ч.

* * * 

  Поезия
591 0 3
Устните ми пак са посинели,
в очите гневен пламък вече не гори,
ръцете толкова студени -
живот във мене вече не искри.

А ти ме гледаш толкова смирено,
говориш ми за миналите времена...
Сълзите в гърлото остават задушени,
но в очите ти блести тъга...

С ръце треперещи косата ми ти милваш,
целуваш бледото лице...
Сълзите капят, молиш да се върна,
но спря да бие вече моето сърце...

© Росица Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??