5 дек. 2007 г., 08:00

* * * 

  Поэзия
686 0 3
Устните ми пак са посинели,
в очите гневен пламък вече не гори,
ръцете толкова студени -
живот във мене вече не искри.

А ти ме гледаш толкова смирено,
говориш ми за миналите времена...
Сълзите в гърлото остават задушени,
но в очите ти блести тъга...

С ръце треперещи косата ми ти милваш,
целуваш бледото лице...
Сълзите капят, молиш да се върна,
но спря да бие вече моето сърце...

© Росица Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??