* * *

Кога ще се разгърнем в обяснения,
Лишени от дълбоки сложни казуси
И простичко ще промълвим
“Разбирам те!”

Ти моя си, във теб съм аз и мислено
Прегръщам всяка сричка,
всеки дъх
и мисъл вироглава .
Речта е сложна плетеница и бяга и промъква се.
Така желаната, така ранената, сърната
Истина,
изтощена изнемогва в тъмни блянове.

Завръщат се от Запад прежни облаци,
да хвърлят семето си – бесни паяци –
отровни със дъха си плесен,
перлените окрилени идеали внесъл
отвъд пределите на черни делници,
раздърпани от подвизи на великани – мелници.
Звънят в паницата монети-сребърни,
одраскани от кървави еврейски помисли
ехтят в мъглата маршове отмерени.

Значението на смисъла е точно приложение
на истината, вплетена в представите
за тих покой, желание за мир, радение.
Съчувствени отенъци в зениците
разтапят сенки омерзителни в падение
и те отплуват в нищото, родило ги
във гърчове предсмъртно-добродетелни...

Защитата на вятъра обгръща ме,
завесите повдигнато оглеждат се
и пламъкът ги лизва в хищни трепети.
Денят угасва, пламват факели.
Житата просват се отровени.
Косата няма я – не гали тя стъблата.
Шумят две вади - път пробиват си.