1.05.2007 г., 10:48

* * *

662 0 2
                            Това съм аз-момичето,което,
                            усмихва се на всяка малка радост
                            и тича с ветровете към дъгата,
                            да може да е цветен пак денят му.


                            Това съм аз-момичето,което,
                            разцъфва като цвете всяка сутрин
                            и слънцето събира във очите си,
                            да може да е светла и нощта му .


                            Това съм аз-момичето,което,
                            към спомените още се обръща
                            и питат ли го кой е най-красивият,
                            разказва колко много те обичаше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...