* * *
усмихва се на всяка малка радост
и тича с ветровете към дъгата,
да може да е цветен пак денят му.
Това съм аз-момичето,което,
разцъфва като цвете всяка сутрин
и слънцето събира във очите си,
да може да е светла и нощта му .
Това съм аз-момичето,което,
към спомените още се обръща
и питат ли го кой е най-красивият,
разказва колко много те обичаше.
© Эоя Михова All rights reserved.
