dodic (Деян Димитров)
266 1705
4.11.2008 г., 21:00 ч.

**** 

  Поезия » Любовна
1127 0 17
 

 

Видя ли й очите, Господи!

Какви божествени очи!

Разпъна ме със тях. Жигоса ме.

Претегли ме от чело до пети.

А после ме зачена във усмивка,

зародишно във устни ме събра,

пови ме с нежните си нишки

и тихо пожела - да се родя.

 

И аз родих се, Господи в ръцете й,

в онези - теменужните ръце,

които притежаваха сърцето ми

и пълнеха живота в дробове.

Аз вдишвах нея. Вдишвах красотата й.

Усещах я, в кръвта ми да сладни.

И в този ден, дълбоко в белотата й,

дълбоко в нея се родих.

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??