dodic (Деян Димитров)
266 1705
Nov 4, 2008, 9:00 PM

**** 

  Poetry » Love
1105 0 17
 

 

Видя ли й очите, Господи!

Какви божествени очи!

Разпъна ме със тях. Жигоса ме.

Претегли ме от чело до пети.

А после ме зачена във усмивка,

зародишно във устни ме събра,

пови ме с нежните си нишки

и тихо пожела - да се родя.

 

И аз родих се, Господи в ръцете й,

в онези - теменужните ръце,

които притежаваха сърцето ми

и пълнеха живота в дробове.

Аз вдишвах нея. Вдишвах красотата й.

Усещах я, в кръвта ми да сладни.

И в този ден, дълбоко в белотата й,

дълбоко в нея се родих.

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??