****
Видя ли й очите, Господи!
Какви божествени очи!
Разпъна ме със тях. Жигоса ме.
Претегли ме от чело до пети.
А после ме зачена във усмивка,
зародишно във устни ме събра,
пови ме с нежните си нишки
и тихо пожела - да се родя.
И аз родих се, Господи в ръцете й,
в онези - теменужните ръце,
които притежаваха сърцето ми
и пълнеха живота в дробове.
Аз вдишвах нея. Вдишвах красотата й.
Усещах я, в кръвта ми да сладни.
И в този ден, дълбоко в белотата й,
дълбоко в нея се родих.
© Деян Димитров All rights reserved.
