***
Аз съм две рамене – за другите.
Да се облягат.
За себе си съм "някъде".
Но къде и аз не знам.
Светът ми е тесен.
Любовта винаги ми е малко.
Не се насищам от първия път.
Чак след N-тия спирам да вярвам.
И тогава се свивам във ъгъла.
Но за кратко.
След това танцувам по масите,
пиша стихове до късно
и искам да ме обичат.
Егоистично се боря за невидими кули.
Детински вярвам в измислици.
Не ми трябва да съм друга.
Да съм своя ми стига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
