lady_rose (Единствена)
110 550
6.01.2015 г., 7:42 ч.

*** 

  Поезия » Бели стихове
1109 0 3

Аз съм две рамене – за другите.

Да се облягат.

За себе си съм "някъде".

Но къде и аз не знам.

Светът ми  е тесен.

Любовта винаги ми е малко.

Не се насищам от първия път.

Чак след N-тия спирам да вярвам.

И тогава се свивам във ъгъла.

Но за кратко.

След това танцувам по масите,

 пиша стихове до късно

 и искам да ме обичат.

Егоистично се боря за невидими кули.

Детински вярвам в измислици.

Не ми трябва да съм друга.

Да съм своя ми стига.

© Единствена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесват ми атмосферата и усещането, което предаваш.
  • Харесах. Поздравления!
  • Много ми хареса като съдържание и изказ...
    Но като стихосложение, това не е бял, а свободен стих.
    Ето едно мнение, което споделям:

    http://liternet.bg/publish5/vminev/stih.htm

    СВОБОДНИЯТ СТИХ

    Владимир Минев

    web | Култура и критика. Ч. I

    "Когато говорим за свободния стих, не трябва никога да го смесваме, както често става това у нас, с така наречените “бели стихове”. Последните означават само неримувани стихове, т.е. ония, които могат да имат своя вътрешна музика, но са лишени от музикална украса в края на редовете, от което те не губят много. Те, обаче, носят неудобствата на старото наше стихотворно изкуство и всичките недъзи, сраснали органически с него. Свободният стих, като поетическа проява със своя техника и вътрешен ритъм, няма нищо общо с белия."
Предложения
: ??:??