lady_rose
110 резултата
Когато обичам...
Когато обичам – вали
и повторенията – стават мълчания.
Забравям къде сме, кои сме били.
Полуцели сме, без окончания. ...
  607 
***
Аз съм две рамене – за другите.
Да се облягат.
За себе си съм "някъде".
Но къде и аз не знам.
Светът ми е тесен. ...
  511 
Притворени страници...
(на К.К.)
Беше вирус от тези, които
дълго те държат буден.
Вирус без обичайните симптоми. ...
  406 
Докато мълчах, не ставах ли различна?!
Другите много говорят.
На мен ми се мълчи.
Не ми се мълчи за всички.
За теб ми се мълчи. ...
  366 
И без да те има
В хиляда страници - виждам те.
Целият в мастилото ми...
Странно е... Не те искам вече...
А се хващам да те изричам. ...
  551 
И додето...
И додето издигам площади
на моята лудост и крайности,
безпричинно ще махам прегради
и ще вярвам във всяка безкрайност. ...
  354  12 
Отново е август. Лятото обича този месец. Цялото изящество на топлина и цветове е събрано в август. Всяко начало на обичане, всеки есенен преход, всяко ново очакване, всичко... Всичко е събрано в август. Ренесансово вълнение и отминали въздишки догарят в последните звезди на лятното небе. Тихо. Спок ...
  456 
Сега е лято. Не си личи по нищо, че е лято. Само усещането е същото. Усещането, което лятото носи на раменете си. Лятото и празният град.
Не съм на себе си. Твърде типично за сезона. Всъщност не знам точно къде съм.
Безсъница след безсъница. Съмва се... И с кофеинови очи се моля за сън. За малко тъм ...
  379 
Мисля за теб. Във всички нюанси на черното. Мисля за теб до края на всяка песен. Мисля за теб сякаш си до мен. Сякаш винаги си бил. Мисля за теб, когато ми е много тежко и когато съм безкрайно щастлива. След това се ядосвам, че го правя отново и отново, но не спирам. И те виждам – полусънно и съвсем ...
  468 
А имаше един Иван... Вероятно в живота на всеки има по един такъв Иван, който отравя из основи съществуването ти и който въпреки всичко трябва специално да се учиш да НЕ ГО обичаш. Не знаех как да не го обичам, затова и до днес го обичам.
Е, моят Иван беше от онези хора, които на пръв поглед изглежд ...
  647 
"You and I"
(на Иван)
А имаше моменти, в които виждах стиховете си в теб, цялата ми проза и стотици букви и книги в очите ти, милиони мелодии и музикални инструменти, силуети от рисунки, споменно останали в съзнанието ми като наши моменти.
Дълго ще бъде така. Може би ми харесва да бъде така. Да те н ...
  863 
Липсваш ми
(на Иван)
Липсваш ми... Винаги ще ми липсваш. И във всяка моя история - ще има част и за теб. Ще има част, в която ще можеш да се откриеш. Цял живот липсваш от мен. И това не е никак поетично. Напротив. Ужасно е и даже грозно. А вече нямам думи, с които да ти описвам как те чувствам. А и ...
  452 
Никога
Не може да ме чуваш. Аз вече не говоря. Аз вече не търся. Аз вече не искам. Аз вече не мога.
Не може винаги да ме чуваш. Аз не винаги говоря. Аз не винаги търся. Аз не винаги искам. Аз не винаги мога.
Не може никога да ме чуваш. Аз никога няма да ти говоря. Аз никога няма да те потърся. Аз ни ...
  622 
Слабостта, с която ги обичах
Пишех за тези, които нямах, със слабостта, с която ги обичах. Създадох им образи, които те нямаха. Рисувах ореоли от думи. Светлина обливаше имената им. Красота капеше от всяка частичка, с която ги бях градила.
„В друго време и в друг свят” може би щяха да бъдат мои – съ ...
  617 
За този и всички други животи
Да очакваш. Без да искаш. Без да знаеш. Без да знаеш кога. И това тихо очакване да засилва хаоса, в който твоето съществуване намира безпочвен смисъл. Хаоса, порядъчният хаос, който изпълва безсмислените ти делници с безпорядъчни чувства и желания.
Да бъдеш. Да бъдеш ве ...
  532 
А него винаги щеше да го има
А него винаги щеше да го има – по един или друг начин. Дори с отсъствие. И в грозната наша действителност пак ми беше романтично да го имам, да го имам наблизо до себе си. Отново и отново... Да ме погълне цялата за дълго, за много дълго. Вместо това той се изплъзваше с и ...
  539 
Отдалечават се хората. Дотолкова... че си стават напълно чужди. Не си липсват. Никак даже. Могат да живеят отделно. И така са по-малко сами, отколкото заедно.
Плащам си – и с пари, и с късове от себе си. За всичко. Понякога ставам толкова бедна, че ми се плаче, но задържам сълзите в очите си и надиг ...
  726 
А ми се искаше, както те гледам в очите, да ти прошепна „Винаги ще те обичам...” Може би трябваше... И може би щях... ако знаех, че това значи нещо за теб. А дните отминаха... и моето мълчание може би те объркваше, а може би ти изясняваше всичко... И сто години да бях мълчала – същото щеше да бъде в ...
  895 
За моето голямо „Обичам”
(на Иван)
За моето голямо „ОБИЧАМ”... За моята голяма празнина в думите и в улиците на този и други градове... За моите уикенди, пълни с очаквания за очаквани и неочаквани обаждания. За душите, които се мразят и обичат едновременно. За всичката поглъщаща ме музика, чута от т ...
  717 
На Иван
Остана ми само това – да пиша за теб. Да пиша. Независимо, че ти няма да го прочетеш. Друго няма да има. Никога. Знам, че мразиш многоточията, но чак сега разбирам защо. Почувствах се слаба. Изгубена. Намирам се само в твоите очи, които вече не виждам. А ти си силен и смел. Ти - с всичкото т ...
  711 
Връзка
(за мен, за хората, които обичам и за Иван)
Наричат го „връзка”... Връзка без чувства, сексуална връзка, емоционална връзка... Така се нарича, защото свързва хората по някакъв начин... Защото те имат частица от другия винаги... Връзката не е непременно седмиците, месеците, годините, които спо ...
  587 
Фикции
(той си знае... че е за него)
Някога с теб си говорехме за фикции... Ти сигурно си забравил... Говорихме точно за измислиците и съзнателните отклонения... Дори скапаните фикции, които срещам като правна норма в началото на всеки учебник, дори тези скапани фикции ми напомнят за теб.
А тогава м ...
  518 
До безкрай
(на Иван)
Времето отново спря. Сезоните вече не се въртят. За мен те са напълно еднакви... Нали във всичките те няма.
Музиката вече не ме интересува. Всичката ми напомня за теб и във всяка песен виждам ТЕБ – силует от болка и любов...
Еднообразно, сиво, студено... Точно така те няма нався ...
  632 
За Него
(на Иван)
Не се побираше във сетивата,
когато бездиханно ме целуваше,
когато имената на нещата ...
  486 
До този миг не бях усетила онази горчива тръпчивост по тялото ми, която нахлува само когато съм едновременно тъжна и щастлива... Лятото си отиваше, а толкова много обичах да се разхождам боса. Обичах топлият вятър да пръска на посоки косата ми. Така се чувствах най-красива. А сега времето, в което с ...
  610 
Къщата и двора от безгрижие,
люлката ми детска от цветя,
старото ми колело и книжките,
дядовите приказни слова...
А в небето минало звездиците ...
  1222  11 
***
Мога да го усетя във въздуха… Аромата на младост, щастие, радостни викове, прегръдки, рокли, костюми и снимки… Боже, колко много снимки… И аз съм някъде там в суматохата сред цветя, подаръци, балони, прически и гримове. Някъде там, където детството ми приключи. И усещах аромата на морето, още преди ...
  446 
ВИНАГИ
(На моя любим Сава)
Не мислех, че очите ми са тъмни,
защото те целуват до забрава…
Те просто някак потъмняват, ...
  521 
(На Игн.)
Честит Рожден Ден, момче, променило живота ми… Честит Рожден Ден и нека най-големите ти мечти се сбъднат не на всяка цена, а на една-единствена! Бори се за целите си и се опитай да мечтаеш по-често! Бъди силен! Бъди непобедим! И ако животът те мачка – мачкай го и ти! Това, което днес искам ...
  1500 
Къде ми е шишенцето с отрова?
(На Игн.)
Къде ми е шишенцето с отрова?
Това ли вземам против „ТЕБ”?
Та ти навярно си ужасна болест… ...
  548 
Всичкото просто си Ти...
(На Игн.)
Чаках да се върнеш през неделите.
Неангажиращо те клех и дълго мразих.
И по заблудата - алея на разделите, ...
  647 
Въпросът ми е прост: Обичаш ли ме???
(На Иг.)
И мълчат телефоните ни… И забравихме гласовете си… Забравихме и себе си някъде по пътя да избягаме един от друг… Аз исках да избягам от това, че теб те няма, а вместо това отчайващо те търся на мястото, където за последно те видях… И думите не стигат да ...
  1397 
(посветено на мен и скъпите ми приятели)
Любовта е това, което те кара да се чувстваш изоставен и нищожен. Тя е онова перфектно извинение за това, че ни боли и че нараняваме… Любовта е начинът да разбереш кои хора са истински до теб и са твои приятели… Любовта е онова нещо, което ти омръзва да търпи ...
  1085 
Навярно ме обичаш и затова си отиваш!
(На Игн.)
Навярно забравих да пиша
и с нищо обсипа ме ти…
Навярно забравих да дишам, ...
  480 
Моят НЯКОЙ...
(На Игн.)
Всички тези лица с изкривени усмивки… Всички тези хора и целият свят не биха стигнали… и не стигат, когато теб те няма. И дните ми са празни и самотни без гласа ти… без начина, по който ме прегръщаше и се опитвам да бъда силна, но е трудно, когато те няма сам да ми го кажеш… ...
  802 
Ще избягам от себе си...
(На Игн.)
Няма я тази любов по улиците на стария град… И зомбирано вървя и сякаш сляпа съм за всичко и за всички… Отминават ме хората – близки и далечни, отминавам ги и аз… И клепачите не трепват от студения въздух, който се сблъсква с тях, кожата дори не настръхва… Каква си ...
  770 
Раздялата с нещо любимо...
Делят ни хиляди вселени…
Часът удари, а мигът е спрял.
А нищото потрепва в мене,
отмества призрачен воал… ...
  698 
Без себе си...
Останах самичка - без себе си.
Безследно извървях и песните!
Не мога да се мразя повече...
Изчерпах всичките си есени... ...
  836 
Различности...
(На Ц.)
Във другостта на всяка бариера
от разпокъсани случайности живея.
С ирония часовникът отмери ...
  488 
Derniers baisers - Laurent Voulzy
Quand vient la fin de l'été sur la plage
Il faut alors se quitter.
Peut-être pour toujours
oublier cette plage et nos baisers. ...
  718 
Предложения
: ??:??