катеринарина (Катя)
331 972
24.07.2008 г., 22:54 ч.

*****&******** 

  Поезия
922 0 15

Тревите се поклащат сред мъглите.

А ти си зад далечната гора.

Прокрадват се през облаци лъчите.

Нозете ми се къпят във роса.

Аз тичам натежал, за да те стигна.

Да сложиш длан във моята ръка.

В очите ти отново да се видя.

И празен да си тръгна след това.

***********************

А бях между стените си изгубен.

Преливаха се нощите ми в дни.

И гневен. И отчаян. И бездумен.

И огън бях. И пепел бях. И дим.

И блъсках се безчувствен във вратите.

Едни и същи. Гъвкави врати.

Не бях душа. А тяло бях. Без ритъм.

Със втренчени във болката очи.

А лентата превъртах безотказно.

Как тичаш със разветите коси.

Как малка буболечка те полазва.

Как роклята на макове блести.

Как погледът ти търси синевата.

И миглите ти трепнат от възторг.

Как роши те слънчасалият вятър.

Как палаво подемаш с него спор...

Превъртах... и умирах с всеки кадър.

Зад прашните завеси на дома.

Стените ме притискаха и падах

в прегръдката зловеща на съня.

********************

Но днес незнайно как открих прозорец.

Съблякох отеснелия костюм.

Със сетни сили себе си надскочих.

И вятърът ме блъсна кат куршум.

Полето пред очите ми разстла се.

Поклащаха се  тънките треви.

И тьй, по риза, в мокрото нагазих.

Надигаха се хладните мъгли.

*******************

Отново ще те срещна. След гората.

Различен съм. Различна си и ти.

Отново се родих. След тишината.

Дано и ти отново се родиш.

На връщане пътека ще проправя.

До твоята могила...

Не свещИ.

А слънцето за тебе аз ще паля.

До свършека на земните ми дни.

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??