*****&********
Тревите се поклащат сред мъглите.
А ти си зад далечната гора.
Прокрадват се през облаци лъчите.
Нозете ми се къпят във роса.
Аз тичам натежал, за да те стигна.
Да сложиш длан във моята ръка.
В очите ти отново да се видя.
И празен да си тръгна след това.
***********************
А бях между стените си изгубен.
Преливаха се нощите ми в дни.
И гневен. И отчаян. И бездумен.
И огън бях. И пепел бях. И дим.
И блъсках се безчувствен във вратите.
Едни и същи. Гъвкави врати.
Не бях душа. А тяло бях. Без ритъм.
Със втренчени във болката очи.
А лентата превъртах безотказно.
Как тичаш със разветите коси.
Как малка буболечка те полазва.
Как роклята на макове блести.
Как погледът ти търси синевата.
И миглите ти трепнат от възторг.
Как роши те слънчасалият вятър.
Как палаво подемаш с него спор...
Превъртах... и умирах с всеки кадър.
Зад прашните завеси на дома.
Стените ме притискаха и падах
в прегръдката зловеща на съня.
********************
Но днес незнайно как открих прозорец.
Съблякох отеснелия костюм.
Със сетни сили себе си надскочих.
И вятърът ме блъсна кат куршум.
Полето пред очите ми разстла се.
Поклащаха се тънките треви.
И тьй, по риза, в мокрото нагазих.
Надигаха се хладните мъгли.
*******************
Отново ще те срещна. След гората.
Различен съм. Различна си и ти.
Отново се родих. След тишината.
Дано и ти отново се родиш.
На връщане пътека ще проправя.
До твоята могила...
Не свещИ.
А слънцето за тебе аз ще паля.
До свършека на земните ми дни.
© Катя All rights reserved.
