2.04.2007 г., 22:35 ч.

*** 

  Поезия
577 0 5

Боси вятърни стъпки
          и песен разлистена...
Нагиздена, важничи топола до мене.
Цял живот търся горчивите истини,
защото не искам да умра на колене.
Някои неща понаучих и вече
не мога да пиша за обич и смях,
и се чувствам пребита,
                      обречена...
Смутено прелита
              над мен моят грях.
А всъщност,
в нищо не съм прегрешила.
Само отворих свойта пътна врата
и исках,
    много исках да имам сили
да надживея смъртта.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??