***
Боси вятърни стъпки
и песен разлистена...
Нагиздена, важничи топола до мене.
Цял живот търся горчивите истини,
защото не искам да умра на колене.
Някои неща понаучих и вече
не мога да пиша за обич и смях,
и се чувствам пребита,
обречена...
Смутено прелита
над мен моят грях.
А всъщност,
в нищо не съм прегрешила.
Само отворих свойта пътна врата
и исках,
много исках да имам сили
да надживея смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Вангелова Все права защищены
