2 abr 2007, 22:35

*** 

  Poesía
574 0 5

Боси вятърни стъпки
          и песен разлистена...
Нагиздена, важничи топола до мене.
Цял живот търся горчивите истини,
защото не искам да умра на колене.
Някои неща понаучих и вече
не мога да пиша за обич и смях,
и се чувствам пребита,
                      обречена...
Смутено прелита
              над мен моят грях.
А всъщност,
в нищо не съм прегрешила.
Само отворих свойта пътна врата
и исках,
    много исках да имам сили
да надживея смъртта.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??