19.06.2007 г., 11:46

* * *

662 0 4
 

Мечтаех  да съм Жената на нечий живот,

Мечтаех  да срещна голямата любов.

Няма за мен такова благополучие:

Срещнах само досада и равнодушие.


Исках приспиване с любяща  целувка,

Исках  събуждане с нежна милувка.

Така се получи, че лягам все сама,

Животът ми прелива пак от самота.


Останах си вечно така - непризната.

Няма голяма любов и отплата.

В живота отново ударих на камък,

Няма топлина и любовeн пламък.





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...