3.10.2007 г., 10:14

* * *

1.3K 0 18
 

Провеждам разговори с мойта дъщеричка,

дори само мислени, когато съм самичка.

Напътствам я в живота със майчини съвети,

това са наши теми, само на нас двете,

боли ли я някъде - ще ми се обади,

има ли проблеми, на мама ще каже.

Реши да порастне, откъсна се от мене.

Сега сама решава своите проблеми.

Има свой живот и мене ме отряза,

но не подозира колко ме наказа

като ми отхвърля телефонният зов

заради това, че има свой живот.

Влияе се от тия, които са със нея,

а аз да продължавам да звъня не смея.

Много ми е тъжно, много силно страдам

И тя да ми звънне, тайно се надявам.

Тогава ще бъда щастлива като птичка

и няма да е тежко това, че съм самичка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря ви от сърце!
  • Децата порастват и вече не сме им нужни. Боли!
  • а всички коментирали и на всички,които спират при мен и ме чета от сърце благодаря! когато изляза от болницата и ако все още виждам ще пиша отново. поздрав и благодарност!
  • Така е,така е-децата порастват
    и късат от бързане пъпната връв
    а ние големите - тръпнем очаквайки
    поне sms,ако не може със звън...
    Така е със всички ,
    но ти не тъгувай,
    а просто очаквай обичайки
    Струва си...
  • ТЪЖНО Е СТИХОТВОРЕНИЕТО,НО СЪМ СИГУРНА,ЧЕ ДЪЩЕРЯ ТИ ЩЕ СЕ ОБАДИ И ЩЕ СЕ СЕТИ КАКВА ПРЕКРАСНА МАЙКА ИМА!СЪМНЯВАМ СЕ,ЧЕ Е ЗАБРАВИЛА КОЛКО МНОГО Я ОБИЧАШ!ПОЗДРАВ!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...