3.10.2007 г., 10:14

* * *

1.3K 0 18
 

Провеждам разговори с мойта дъщеричка,

дори само мислени, когато съм самичка.

Напътствам я в живота със майчини съвети,

това са наши теми, само на нас двете,

боли ли я някъде - ще ми се обади,

има ли проблеми, на мама ще каже.

Реши да порастне, откъсна се от мене.

Сега сама решава своите проблеми.

Има свой живот и мене ме отряза,

но не подозира колко ме наказа

като ми отхвърля телефонният зов

заради това, че има свой живот.

Влияе се от тия, които са със нея,

а аз да продължавам да звъня не смея.

Много ми е тъжно, много силно страдам

И тя да ми звънне, тайно се надявам.

Тогава ще бъда щастлива като птичка

и няма да е тежко това, че съм самичка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря ви от сърце!
  • Децата порастват и вече не сме им нужни. Боли!
  • а всички коментирали и на всички,които спират при мен и ме чета от сърце благодаря! когато изляза от болницата и ако все още виждам ще пиша отново. поздрав и благодарност!
  • Така е,така е-децата порастват
    и късат от бързане пъпната връв
    а ние големите - тръпнем очаквайки
    поне sms,ако не може със звън...
    Така е със всички ,
    но ти не тъгувай,
    а просто очаквай обичайки
    Струва си...
  • ТЪЖНО Е СТИХОТВОРЕНИЕТО,НО СЪМ СИГУРНА,ЧЕ ДЪЩЕРЯ ТИ ЩЕ СЕ ОБАДИ И ЩЕ СЕ СЕТИ КАКВА ПРЕКРАСНА МАЙКА ИМА!СЪМНЯВАМ СЕ,ЧЕ Е ЗАБРАВИЛА КОЛКО МНОГО Я ОБИЧАШ!ПОЗДРАВ!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...