3 окт. 2007 г., 10:14

* * *

1.3K 0 18
 

Провеждам разговори с мойта дъщеричка,

дори само мислени, когато съм самичка.

Напътствам я в живота със майчини съвети,

това са наши теми, само на нас двете,

боли ли я някъде - ще ми се обади,

има ли проблеми, на мама ще каже.

Реши да порастне, откъсна се от мене.

Сега сама решава своите проблеми.

Има свой живот и мене ме отряза,

но не подозира колко ме наказа

като ми отхвърля телефонният зов

заради това, че има свой живот.

Влияе се от тия, които са със нея,

а аз да продължавам да звъня не смея.

Много ми е тъжно, много силно страдам

И тя да ми звънне, тайно се надявам.

Тогава ще бъда щастлива като птичка

и няма да е тежко това, че съм самичка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря ви от сърце!
  • Децата порастват и вече не сме им нужни. Боли!
  • а всички коментирали и на всички,които спират при мен и ме чета от сърце благодаря! когато изляза от болницата и ако все още виждам ще пиша отново. поздрав и благодарност!
  • Така е,така е-децата порастват
    и късат от бързане пъпната връв
    а ние големите - тръпнем очаквайки
    поне sms,ако не може със звън...
    Така е със всички ,
    но ти не тъгувай,
    а просто очаквай обичайки
    Струва си...
  • ТЪЖНО Е СТИХОТВОРЕНИЕТО,НО СЪМ СИГУРНА,ЧЕ ДЪЩЕРЯ ТИ ЩЕ СЕ ОБАДИ И ЩЕ СЕ СЕТИ КАКВА ПРЕКРАСНА МАЙКА ИМА!СЪМНЯВАМ СЕ,ЧЕ Е ЗАБРАВИЛА КОЛКО МНОГО Я ОБИЧАШ!ПОЗДРАВ!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...