* * *
Провеждам разговори с мойта дъщеричка,
дори само мислени, когато съм самичка.
Напътствам я в живота със майчини съвети,
това са наши теми, само на нас двете,
боли ли я някъде - ще ми се обади,
има ли проблеми, на мама ще каже.
Реши да порастне, откъсна се от мене.
Сега сама решава своите проблеми.
Има свой живот и мене ме отряза,
но не подозира колко ме наказа
като ми отхвърля телефонният зов
заради това, че има свой живот.
Влияе се от тия, които са със нея,
а аз да продължавам да звъня не смея.
Много ми е тъжно, много силно страдам
И тя да ми звънне, тайно се надявам.
Тогава ще бъда щастлива като птичка
и няма да е тежко това, че съм самичка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
