...
Идея нямаш как ми писна вече
да спя като бездомна пред вратата ти.
Шпионката ме гледа и пелтечи:
(намигвайки ми) – само за приятели.
Така ми е студено, а звездите
са само отражение в таваните.
Почувствах как сърцето ми тактува
забравените спомени. Проклятие!
Звъня отново. Боже, този звук...
разсича тишината със секира.
Панелен блок и само две врати;
една към теб, а другата ме спира.
И тази вечер асансьорът спи,
а крушката усмихва се дискретно.
Луната се прозя и се зави,
нощта сънува, шепнейки ми нещо.
А ти, Любов, така и не дойде...
По дяволите, толкова си сляпа!
Отивам си, защото спазвам ред.
Сега е време... друг да те почака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
С две токчета в мутрата на следващия "чакач"...
