Идея нямаш как ми писна вече
да спя като бездомна пред вратата ти.
Шпионката ме гледа и пелтечи:
(намигвайки ми) – само за приятели.
Така ми е студено, а звездите
са само отражение в таваните.
Почувствах как сърцето ми тактува
забравените спомени. Проклятие!
Звъня отново. Боже, този звук...
разсича тишината със секира.
Панелен блок и само две врати;
една към теб, а другата ме спира. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация