21.03.2007 г., 13:52

* * *

594 0 3
Казват, всеки човек
уникален е в своята вътрешност.
В хаоса мой подреденост?!
Ако я има, ще се изгубя.

Не може да търсиш в мен
подобрено свое подобие.
Дори огледалото стенно
разказва друга история.

Не може да искаш от мен,
не приела своята същност,
да бъда солиден рефрен -
та аз все още се търся.

Не искам да мислиш за мен,
че в калъп рамкиран живея.
Виж гордия скален орел -
като него волно се рея!

Но искам да знаеш едно:
когато умора усетя,
бих искала в ТВОЙТО гнездо,
до ТЕБ, тихо да седна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...