21.03.2007 г., 13:52

* * *

597 0 3
Казват, всеки човек
уникален е в своята вътрешност.
В хаоса мой подреденост?!
Ако я има, ще се изгубя.

Не може да търсиш в мен
подобрено свое подобие.
Дори огледалото стенно
разказва друга история.

Не може да искаш от мен,
не приела своята същност,
да бъда солиден рефрен -
та аз все още се търся.

Не искам да мислиш за мен,
че в калъп рамкиран живея.
Виж гордия скален орел -
като него волно се рея!

Но искам да знаеш едно:
когато умора усетя,
бих искала в ТВОЙТО гнездо,
до ТЕБ, тихо да седна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...