19.05.2007 г., 14:00

***

945 0 1
 

***

Кога наистина разбираш, че е вече светло?

Нима изгрялото току-що Слънце

отваря ти очите всеки път?

А как коварна е старата ти стайна лампа

и как понякога те лъже,

че предоставя ти необходима светлина!

Но да излъже благородно,

на лампата ù е почти простено.

Така живеем електрическия си живот,

почти излъгани от жичките и стъклените крушки.

А някой май наивно е пропуснал да ни каже,

че от толкова изкуствени лъчи

един ден пък наистина ще ослепеем!


И как понякога се лъжеш, че е вече нощ,

или пък крушката ти пак е изгоряла!

А от наивност не си и забелязал даже,

че всъщност очите си не си отворил още.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави!
    На места си колеблива в изказа обаче.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...