May 19, 2007, 2:00 PM

***

  Poetry
940 0 1
 

***

Кога наистина разбираш, че е вече светло?

Нима изгрялото току-що Слънце

отваря ти очите всеки път?

А как коварна е старата ти стайна лампа

и как понякога те лъже,

че предоставя ти необходима светлина!

Но да излъже благородно,

на лампата ù е почти простено.

Така живеем електрическия си живот,

почти излъгани от жичките и стъклените крушки.

А някой май наивно е пропуснал да ни каже,

че от толкова изкуствени лъчи

един ден пък наистина ще ослепеем!


И как понякога се лъжеш, че е вече нощ,

или пък крушката ти пак е изгоряла!

А от наивност не си и забелязал даже,

че всъщност очите си не си отворил още.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави!
    На места си колеблива в изказа обаче.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...