19 may 2007, 14:00

***

  Poesía
947 0 1
 

***

Кога наистина разбираш, че е вече светло?

Нима изгрялото току-що Слънце

отваря ти очите всеки път?

А как коварна е старата ти стайна лампа

и как понякога те лъже,

че предоставя ти необходима светлина!

Но да излъже благородно,

на лампата ù е почти простено.

Така живеем електрическия си живот,

почти излъгани от жичките и стъклените крушки.

А някой май наивно е пропуснал да ни каже,

че от толкова изкуствени лъчи

един ден пък наистина ще ослепеем!


И как понякога се лъжеш, че е вече нощ,

или пък крушката ти пак е изгоряла!

А от наивност не си и забелязал даже,

че всъщност очите си не си отворил още.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави!
    На места си колеблива в изказа обаче.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...