19 may 2007, 14:00

***

  Poesía
943 0 1
 

***

Кога наистина разбираш, че е вече светло?

Нима изгрялото току-що Слънце

отваря ти очите всеки път?

А как коварна е старата ти стайна лампа

и как понякога те лъже,

че предоставя ти необходима светлина!

Но да излъже благородно,

на лампата ù е почти простено.

Така живеем електрическия си живот,

почти излъгани от жичките и стъклените крушки.

А някой май наивно е пропуснал да ни каже,

че от толкова изкуствени лъчи

един ден пък наистина ще ослепеем!


И как понякога се лъжеш, че е вече нощ,

или пък крушката ти пак е изгоряла!

А от наивност не си и забелязал даже,

че всъщност очите си не си отворил още.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави!
    На места си колеблива в изказа обаче.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...