* * *
Като ония гълъби,
пресекли пътя ми
през каменен площад,
до замръзналия
водопад на думите…
Дръзките торпили на очите ти
пронизват
мъгливите портали
на недоизречените мисли
и ме повличат
към нови светове.
И точно
като ония гълъби,
взривявам се
на фойерверки от крила
и бяла жажда.
И чупя пясъчния си часовник.
пресекли пътя ми
през каменен площад,
до замръзналия
водопад на думите…
Дръзките торпили на очите ти
пронизват
мъгливите портали
на недоизречените мисли
и ме повличат
към нови светове.
И точно
като ония гълъби,
взривявам се
на фойерверки от крила
и бяла жажда.
И чупя пясъчния си часовник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събка Митева Всички права запазени
