25.10.2007 г., 14:06 ч.

* * * 

  Поезия
776 0 25

Есенно слънце рисува с тъга
импресия шарена - платното зелено.
Тихо дъждът размива деня.
Пълзят по гърба ми тръпки студени.

 

Вятърът палав подрежда листа.
Пъзел от топли, разбити надежди.
Повтаря се всичко на тази земя:
Глупост, любов, страст и копнежи.

 

Всяко време - със своя кумир,
роден от стремежи и скрити желания.
Моят древен, изтъркан псалтир
умори се от болка, тъга, покаяния.

 

Скрила звездите, се спуска нощта.
Дърва и камина в огън флиртуват.
Капки дъжд превръщат се в сняг.
Изстиват мечтите, родени през юли.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??