Oct 25, 2007, 2:06 PM

* * * 

  Poetry
797 0 25

Есенно слънце рисува с тъга
импресия шарена - платното зелено.
Тихо дъждът размива деня.
Пълзят по гърба ми тръпки студени.

 

Вятърът палав подрежда листа.
Пъзел от топли, разбити надежди.
Повтаря се всичко на тази земя:
Глупост, любов, страст и копнежи.

 

Всяко време - със своя кумир,
роден от стремежи и скрити желания.
Моят древен, изтъркан псалтир
умори се от болка, тъга, покаяния.

 

Скрила звездите, се спуска нощта.
Дърва и камина в огън флиртуват.
Капки дъжд превръщат се в сняг.
Изстиват мечтите, родени през юли.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??