7.02.2005 г., 17:21

* * *

1.5K 0 0
       Ти сън ли беше
       или пък приказка безкрайна?
       Наистина ли с мене беше
       или просто мойта малка тайна?
       На клада ли за мен гореше
       или само в нощ омайна?
       Сърцето ти за мене ли туптеше
       или бе една лъжа нетрайна?
       Единствено в мене ли валеше
       дъжд на  нежността незнайна?
       Дали и тебе силно те болеше,
       че и любовта на този свят е крайна?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...