Feb 7, 2005, 5:21 PM

* * *

  Poetry
1.5K 0 0
       Ти сън ли беше
       или пък приказка безкрайна?
       Наистина ли с мене беше
       или просто мойта малка тайна?
       На клада ли за мен гореше
       или само в нощ омайна?
       Сърцето ти за мене ли туптеше
       или бе една лъжа нетрайна?
       Единствено в мене ли валеше
       дъжд на  нежността незнайна?
       Дали и тебе силно те болеше,
       че и любовта на този свят е крайна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...