4.03.2005 г., 10:55 ч.

* * * 

  Поезия
1017 0 2

На спирката чака човек.
Колко дни ли са минали вече?
Колко дни и във студ и във пек,
ти напразно си чакаш човече?

Тя одавна замина от тук.
Избеляха по спирката стъпките.

А какво ти остана от нея?
Споменът за сълзите в дъжда.
Самотнико, не тъжи, тя живее
и танцува щастлива в нощта.

Тя се буди със морския залез
и заспива когато денят се съблича.
Тя танцува във огъня парещ,
тя танцува за теб и обича.

© Мира Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??